Семейният кодекс (СК) дефинира „семейното жилище“ като жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Следователно, критерият, по който определяме едно жилище като „семейно“, не е чия собственост е то, а дали се ползва за задоволяване битовите нужди на членовете на семейството. Оттук произтичат всички особености, касаещи разпореждането с такова жилище, когато то е собственост на един от съпрузите.
В следващите редове отговаряме на най-често задаваните въпроси, касаещи разпоредителните действия с имот, който представлява семейно жилище.
1. Нужно ли е съгласието на съпруга несобственик?
Съгласно чл. 26 от СК разпореждането със семейно жилище, което е лична собственост на един от съпрузите, става със съгласието на другия съпруг. Към сделките на разпореждане спадат покупко-продажбата, замяната, дарението, учредяването на ипотека и др. Причината законодателят да изисква участието и на съпруга-несобственик в сделката е за да се гарантира, че с действията си съпругът собственик няма да накърни интересите на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
2. Винаги ли е необходимо съгласието на съпруга несобственик?
Съгласието на съпруга несобственик е необходимо само когато двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.
3. При всички имуществени режими ли е необходимо съгласието на съпруга несобственик?
Действащият Семеен кодекс дава възможност на съпрузите да избират между три режима, с които да уредят имуществените си отношения по време на брака и след неговото прекратяване, а именно: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Независимо кой от двата законови режима съпрузите са избрали (на общност или на разделност), съгласието на съпруга несобственик е необходимо. Що се отнася до договорния режим, т. е. когато съпрузите са сключили брачен договор, съгласието ще бъде необходимо освен ако съпрузите не са изключили изрично приложението на чл. 26 от СК.
4. В каква форма трябва да бъде дадено съгласието?
Семейният кодекс не поставя изискване за формата, в която да се обективира съгласието на съпруга несобственик. Но с цел избягване на евентуални спорове се е наложила практиката той да подписва декларация по чл. 26 от СК, която се заверява от нотариуса в деня на сключване на сделката на разпореждане. С нея съпругът несобственик дава съгласие другият съпруг да се разпореди с имота си, като декларира, че последният не е семейно жилище.
5. Възможно ли е разпореждане със семейното жилище, ако съпругът несобственик отказва да даде съгласие?
Ако съпругът несобственик не даде съгласие за разпореждане със семейното жилище, другият съпруг може да поиска разрешение от районния съд. Съдът ще позволи разпореждането стига да установи, че то не е в ущърб на ненавършилите пълнолетие деца и семейството.
6. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?
Отговор на този въпрос дава Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по търг. д. № 5/2013 г. на Върховния касационен съд, където изрично се посочва, че сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга несобственик. Това означава, че макар сделката да поражда правни последици за сключилите я страни, тя няма действие за съпруга несобственик. Това дава право на този съпруг да я оспори с иск по чл. 26 от СК за обявяване на нейната недействителност.
7. Какъв е срокът за предявяване на иск за обявяване на недействителност на сделката от съпруга несобственик?
Съгласно посоченото тълкувателно решение предявяването на иск за обявяване недействителността на сделката от съпруга несобственик не е ограничено със срок.
8. Може ли съпругът несобственик да даде съгласието си след сключване на сделката?
Тълкувателното решение гласи, че е възможно съпругът несобственик да даде съгласие за разпореждане със семейното жилище след сключване на сделката. Това съгласие, обаче, трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно. При наличие на такова съгласие сделката се заздравява и нейната относителна недействителност отпада.
