Площта е един от водещите критерии при избора на недвижим имот. Но в практиката се говори за различни видове площ – обща, застроена, чиста, светла, полезна и т.н., което често води до неяснота сред купувачите относно това за какво всъщност плащат и какво реално ще ползват. Затова решихме да разясним за вас разликата между различните видове площ.
I. Светла площ (известна още като „полезна площ“)
1. Как се измерва?
Под „светла площ“ се има предвид площта на жилището по вътрешните стени, която реално се използва в ежедневието.
Измерва се в помещенията от стена до стена, като в нея не се включват самите стени, колоните, трегерите и др.
2. Къде е посочена?
Терминът „светла площ“ не е официален, а служи единствено като ориентир с каква площ за живеене разполагате. Тя не фигурира в нотариалния акт и не се взима предвид при ценообразуването (площообразуването) на имотите.
3. Кога има значение?
Когато калкулирате необходимото количество настилки, например, вие замервате именно тази площ.
II. Застроена площ (известна още като „чиста площ“)
1. Как се измерва?
Дефиницията на „застроена площ“ се съдържа в пар. 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно тази разпоредба застроената площ на самостоятелните обекти в сграда (жилища, магазини, ателиета, офиси и др.) включва:
– Светлата площ, т.е. реално използваемата площ
– Площта на вътрешните стени, които разделят помещенията;
– Половината от площта на стените, които са гранични със съседен имот или обща част на сградата (стълбище, коридор и др.);
– Цялата площ на външните ограждащи стени, когато последните са с прозорци, балкони или лоджии и половината от дебелината на стените, когато са без прозорци, балкони или лоджии. Останалата част от външните стени се причислява като обща част на сградата.
– Цялата площ на лоджиите и балконите
Докато преди 1991 г. балконите и лоджиите са били включвани в застроената площ на жилището с по-малко от 50 на сто от площта си или изобщо не са били включвани в нея, днес те изцяло се включват в застроената площ на имота.
Това е причината имот с площ от 100 кв. м по нотариален акт, построен преди 1991 г., и имот с площ от 100 кв. м, построен след 1991 г., да се разминават в светлата си площ с около 10-15 кв. м.
2. Къде е посочена?
Застроената площ е посочена в таблицата за площообразуване, както и в документа за собственост на имота.
3. Кога има значение?
Застроената площ на жилището е тази, която се взима предвид при ценообразуване (площообразуване) на имотите.
III. Обща площ
1. Как се измерва?
Общата площ е най-голямата от трите вида площ. Тя включва в себе си:
– Застроената площ по смисъла на пар. 2, ал. 1 от ДР на Наредба № 7;
– Съответните идеални части от общите части на сградата, изчислени в квадратни метри.
2. Къде е посочена?
Общата площ е посочена както в нотариалния акт, така и в таблицата за площообразуване. Най-често това е и площта, посочена в обявите за недвижими имоти.
3. Кога има значение?
При новите сгради, построени след 1991 г., освен застроената площ купувачите вече заплащат и съответните идеални части от общите части на сградата. Така на практика купувачите на имоти ново строителство заплащат и квадратура, която не е жилищна.
За сравнение, при старите сгради, построени преди 1991 г., купувачите заплащат единствено застроената площ на жилищата, респ. цената е за квадратен метър жилищна площ.
